За любовта ♥ Халил ДЖУБРАН
И рече му Ал-Митра:
– Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със мощен глас им заприказва:
– Когато Любовта ви позове, последвайте я, въпреки пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, въпреки мечът, прикрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, въпреки гласът й да разрушава фантазиите ви, така както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, така е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, по този начин е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клончета, затрептели в слънчевия сяй, по този начин се спуска и до корените ви и зле раздрусва ги, въпреки и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си след това ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от слама.
Премила ви до бяла същност.
Омесва ви до податлива мекота.
И ви предава на всятия си огън, за всвяти хлябове на Божието угощение.
Всичко това ще ви стори любовта, с цел да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете парченце от сърцевината на Живота.
Но в случай че в своята страх търсите единствено мира на любовта и нейната приятност, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, само че не от сърце, и ще ридаете, само че не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо с изключение на себе си и не черпи от никого с изключение на от себе си.
Любовта не завладява, само че и не желае да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.
Когато любите, не казвайте: " Бог е в моето сърце ", а казвайте: " Аз съм в сърцето на Бог. "
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, тъй като любовта откри ли ви за почтени, сама ще сочи пътя ви.
Любовта няма друго предпочитание, с изключение на да се извърши.
Но в случай че вие любите и храните стремежи, дано бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си ария на нощта;
да познаете болката на прекалено много нежност;
да бъдете ранени от личното си схващане за любовта;
и да кървите доброволно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размисли за любовната нега;
вечер да се връщате вкъщи си, цялостни с благодарност;
и да си лягате с молитва за обичаното ви създание и с признателен химн на устните си.
Илюстрации ~ brunijazzart.com; Kahlil Gibran, The Summit from Sand and Foam, 1925
